След две години под шапката на домейна cine-ma.com (на който нито веднъж не направих реклама, но той Драганов не заслужава… добре де, всъщност ми е добър френд, интересен режисьор… и завършен идиот:)), се местя на ново място, собствено. Тук нещата си остават и няма да бъдат затрити засега, но от следващия, вече наличен пост, съдържанието ще се актуализира само там. Така че и връзките към стари постове ще работят, но който иска може да си ги промени като замести “ev.cine-ma.com/blog” с “evgeni.someideas.org”. Това е:)

Райо открива нова изложба в събота. Хайде да видим какви ги е натворил пак. За фон ще се пуска българска и задгранична музика предимно от 80-те. Там дават и пиене, по принцип…:)

4-и юни иде, не остана… Айде наште, up the irons!
:)

My funny valentine
Sweet comic valentine
You make me smile with my heart
Your looks are laughable
Unphotographable
Yet you’re my favourite work of art

Is your figure less than Greek
Is your mouth a little weak
When you open it to speak
Are you smart?

But don’t change a hair for me
Not if you care for me
Stay, little valentine, stay
Each day is Valentine’s day

Преди да е започвал някак празникът,
заспива тя във топлия му скут,
и няма тази вечер фойерверки
от любовни думи.
Потъва в него, за да бъде неин сън…
А той допива виното си
върху канапе от щастие -
че този техен ден е празнично-нормален,
защото другите им са нормално-празнични.

An old painting is hanging on the wall.
Perhaps it’s complete, perhaps it’s not.
She’s sitting in “Markiz”, looking at it in silence,
With the dust of time upon her eyes.

Such love, such grief.
With this song, my soul breaks into a thousand pieces.
Her cheeks resemble withered roses.
Such gentle sorrow, such a charming moment.

Like a verse from her mouth that was never heard.
Such innocent love.

A day in autumn,
Painted with the most different brushes.
Such a day she would love to experience one more time,
To see the brown of the leaves from her dreams.

The Memories of Istanbul,
Eternalised deep within her, in golden letters.

Istanbul Hatirasi is a song from the 80s by the Turkish singer and songwriter Sezen Aksu, with a new, beautiful performance for the documentary film Crossing the Bridge: The Sound of Istanbul (2005).

‘Love, just don’t stare’
He used to say to me
every Sunday morning



Източник: рисунка на Ж. в блокче No. 4

Музика: Erotomania - Dream Theater (from the album “Awake”, 1994)

Night is blue clouds in the skies
And I can’t explain the night shine through closed eyes
I see through the walls behind
I see the same the feelings mask the skies…

Недопитото си вино,

да ме сбъднеш.



Червено e, на бели точки -
пред клавишите,
във кухнята,
гласът в главата и в колоните ми,
в чашата домашно.

Цигулката, пианото
зачезват в тъмнината.
Взрив.

Едно такова рошаво и мекичко,
с оранжево перо,
ме гледа -

pure reason,
за да съществувам.

A million lights in my heart.

Отиващото си лято на 2002-а, късен петъчен следобед. Редник Б. излиза в гарнизонен отпуск за събота и неделя, и напуска в цивилно облекло малкото сливенско поделение. Хваща първото възможно превозно средство от автогарата с направление Бургас. Оттам - с класически “Икарус” до Сарафово. Намира улицата, къщата. Стая на третия етаж, с изглед към морето, разбира се. Предстоят му два дни извън системата, насаме със себе си. И дълги, дълги разходки по брега, надалеч. Босите крака, мокрият прохладен пясък, силният вятър. Онзи неповторим морски шум…

През цялото време в главата му звучи една мелодия, един текст. Нова песен, която по време на дежурствата му в КПП-то е слушал през последните седмици по радиото - на стария касетофон от студентските години.

Усмихнат е, с ясен поглед и танцуващо сърце, вдишващ дълбоко живота. Щастлив.

* * *

Hey, what’s happened to our lives?
When did you and me forget how to have a good time?
And we gotta get back to the life
That we forgot ‘cos we got too much on our minds

Hey, we got to make some time for the stuff that you can’t buy
And get a life ‘cos you know all that serious stuff ain’t no fun

Who says you can’t be happy all the time?
I know but I’m still gonna try

Hey let’s all go out tonight
Why don’t you and me go out and have a good time?
Hey there’s got to come a time you kiss it all goodbye
So get a life ‘cos you ain’t got a clue when that day’s gonna come

Who says you can’t be happy all the time?
I know but I’m still gonna try
Who says you can’t be happy all the time?
Say what you like but I’m still gonna try


Lighthouse Family, Happy (from the album Whatever Gets You Through The Day, 2002)



Lighthouse Family were an English duo from the mid-1990s to the early 2000s. Vocalist Tunde Baiyewu was born in London, England, but moved to Nigeria at the age of five after the death of his father. Ten years later he moved back to England, going to university in Newcastle upon Tyne, and obtained a degree in accounting. He saw posters advertising for a singer and subsequently met keyboard player Paul Tucker – their partnership began quickly and they formed the act in 1993.

Lighthouse Family split up in early 2003 because of what they said was a “heavy promotional schedule” following the release of ‘Whatever Gets You Through The Day’” in 2002.

This led to both men pursuing individual projects. Baiyewu embarked on a solo career, and released an album called “Tunde” in late 2004.

Albums:

- Ocean Drive (1995)
- Postcards From Heaven (1997)
- Whatever Gets You Through The Day (2002)

(Wikipedia)

Октомври пак е тук, почти като преди.
Говори с пожълтелите клавиши
на разголено пиано.
И думите намерили са пейка
в нечие сърце -
приседнали,
в очакване на шарените листопади.
За две минути
и за цяла есен.



Музика: O Grande Amor - Stan Getz & Chick Corea (композиция: Antonio Carlos Jobim)

Интерактивни инсталации от Райчо Станев и Светлана Мирчева. Изложбата продължава до 20 октомври в Гьоте-институт София, ул. “Будапеща” 1.

Може да сте изпуснали виното на откриването, но все пак лошо няма в оставащите две седмици да погледнете някои от интересните проекти на двамата симпатични автори, представени по-амбициозно този път и офлайн (Композиция на Райо, Грешки и Наблюдаващият куб на Светлана).